Мавриций - островът на Додо

Когато за пръв път чух и видях снимки от о-в Мавриций бях дете и тогава перспективата да го видя на живо някой ден ми се струваше абсолютно нереална. Затова и като подготвях пътуването си до острова се вълнувах от факта, че бях на път да се срещна с още една детска мечта. Но, както понякога се случва, сблъсъкът между мечта и реалност се оказа разочароващ. Не защото Мавриций не е прекрасен, а просто защото Реюнион беше първи, а първият винаги е специален....:)

Преди да започнем обиколката на острова, искам да ви дам малко официална информация за мястото, за да се подготвим "теоретично" все пак.

О-в Мавриций е разположен в централната част на Индийския океан, на около 870 км източно от Мадагаскар и заедно с Реюнион и Родригез образува групата на Маскаренските острови. С малката си площ от 2000 кв.км трудно задоволява нуждите на 1 милионното си население плюс туристопоток от около 900 000 души на година. Единственият първокласен път свързва столицата Порт Луи с летището, което се намира на другия край на острова. Дълбок контраст между лъскавите туристически курорти и порутените и мръсни колиби, където живее местното население. Със средна месечна заплата от 300 евро, населението, което е заето предимно в туристическия сектор прави всичко възможно по силите си да задоволи нуждите на капризните европейци. И се справя отлично бих казала. Където и да съм пътувала не съм получавала толкова добро обслужване. Усмивките и доброто настроение бликат от всички. Нищо, че живеят мизерно и взимат по 300 евро. И в добавка всички говорят задължително френски, английски и креолски – резултат от времето на френско и английско присъствие на острова.

Над 50% от населението са индийци, съответно водеща религия е индуизъм. Има малко европейци и китайци. Природата не е особено впечатляваща, но пък и хората не ходят на Мавриции, за да гледат планински пейзажи, а да си лежат по белите плажове, които са определено красиви.

Няколко поредни години Мавриций печели награда на World Travel Awards за най-красив плаж в Индийския океан. Затова и има най-висок рейтинг на завръщащи се отново туристи.

Час и половина трансфер от летището до хотела. Първи впечатления: карат в лявата лента, гледат много захарна тръстика и нямат планини.

Но затова пък хотелът е красив - паркове, градинки, алеи с палми и собствен пясъчен плаж.

Намира се в курортно селище в северозападната част на острова, където са повечето туристически места и плажове. Ето един от обществените плажове Grand Baie.

А водата е точно толкова синя, колкото на картичките.

Централната част на градчето Grand Baie.

И за моя изненада има KFC.

На въпроса "Какво да си купя като сувенир?" местните ми казаха, че работилницата за кораби е най-подходящото място за избор. Тук правят декоративни кораби по образец на реални такива; всичко се прави от материалите, които се използват при истинските - тиково дърво за палубата, специален текстил за платната и т.н.

И как без Титаник.

Мавриций, както Реюнион, е вулканичен остров, но за разлика от своя съсед тук вулканът отдавна не е активен.

По-голямата част от населението са индуисти, което обуслява наличието на множество индуистки храмове. Тази гигантска статуя е пазител на най-големия храм на Мавриций.

Това е свещеното езеро на храма с Кришна.

И след културно-религиозните преживявания е време за "нещо за отпускане на душичката", което определено може да се намери в дестилерията. Какво може да прави един остров с изобилие от захарна тръстика. Ами ром, какво друго. И след дегустацията на ром с канела, ром с лимон, ром с ванилия, най-добрата гледка за мен се оказа от дивана.

Въпреки липсата на голямо разнообразие от релефни форми, все пак има малък планински масив, където се крие природната зона Chamarel с впечатляващ водопад.

И стигаме до най-популярното място на острова "Земята на 7-те цвята". Представлява лава, която след изригването си е застивала при различна температура, в резултат на което се е получил този феномен.

От всички населени места отделих най-голямо внимание на столицата - Port Louis. Най-големият град, разположен на западното крайбрежие. Обиколката на града отне около половин ден, като започнах отгоре, от Цитаделата на града, която англичаните са използвали, за да наблюдават западното крайбрежие за френски кораби. Французите, обаче са нападнали от север и са завладели острова.

Постепенно се спускаме към централната част на града...

...където се вихри фестивал на кроасанчета и панчета...няма измъкване от това тесто...

И след като разгледахме Храма на Кришна, пийнахме местен ром и хапнахме значително количество френски тестени изкушения, може да се отдадем на почивка...

Има още едно място, което заслужава внимание и това е ботаническата градина - зелено, спокойно, пълно с фонтани, езерца и разни сладури, като тези...

Задоволих любопитството си и видях всичко, което исках, обаче ми липсва една част от картинката. Прочутото Додо. Със сигурност всички са чували за него, но може би малко хора знаят, че тази причудлива нелетяща птица е била ендемит на Маскаренските острови. За съжаление отдавна е изчезнала и е пример за пълното унищожаване на вид, в следствие на човешко изтребване. Когато европейски кораби започват да акустират на Мавриций, по пътя си към Индия, те започват да унищожават птицата за храна и забавление. На Реюнион просъществува малко по-дълго. Днес има музей на Додо на Мавриций. А Реюнион използва името и образа на птицата в много маркетинг кампании. Една от популярните бири на Реюнион се казва Додо. Тъжна история...

Това беше моето пътуване из Мавриций. Пожелавам на всеки да има възможността да посети Острова на Додо и да се сдобие със свои собствени впечатления от преживяното. На мен веднъж ми стига...

#travel #Мавриций #пътуване