Реюнион - сред пепел и лава

Тук ще се спрем на едно от най-впечатляващите за мен места на острова, а именно вулканичното плато и кратерите на Piton de la Fournaise. Той е един от най-активните вулкани в света, наред с Етна и Стромболи. Някои от малките му кратери изригват почти всяка година и създават истинско зрелище. За съжаление, през двете години, които прекарах там (2010-2012) не изригна нито веднъж. Всъщност го изпуснах, защото беше изригнал няколко седмици преди да пристигна. Приятелите ми, които бяха вече там ми разказаха, че тълпи от хора са прекарали нощта в платото на вулкана, за да наблюдават лавата. Било е доста интересно изживяване.

Самото вулканично плато представлява огромна падина, която на запад е заобиколена пръстеновидно от високи скали, а на изток плавно преминава в океана. По цялото плато са разпръснати малки кратерчета, а в центъра се издига най-големият кратер Dolomieu:

А това е едно от малките кратерни образувания - формика Лео...

Повечето изригвания стават вътре в самото плато, но в миналото е имало и по-мощни такива по посока океана, когато лавата се е вляла в океана и е унищожила всичко по пътя си. Днес ясно се вижда този път.

Интересен факт е, че при едно такова изригване лавата стига до вратите на една църква, но там спира и я заобикаля без да влезе вътре. Така църквата остава незасегната.

Аз съм ходила два пъти до вулкана, като единият път беше след последното изригване и много от местата в платото не бяха достъпни за разходка. На места се виждаше все още незастинала лава. Вторият път се изкачих до върха на големия кратер Dolomieu и не беше никак лесно. Три часа изкачване по засъхнала лава. Но как няма да се кача и да погледна в "дупката"? Е, погледнах. Огромна пропаст, в дъното на която се издигат облаци мъгла, а на места се вижда леко червенееща лава. Заслужаваше си в крайна сметка.