Северната Венеция

Винаги съм симпатизирала на Брюж. Може би защото е по-спокоен, по-романтичен, дава ти възможност да се насладиш на всичко, което виждаш. Нещо, което след две посещения на Венеция, не можах да усетя там. Но съм решила да пробвам пак. Ще се връщам във Венеция, докато не открия нещото, което да я направи единствена и неповторима в сърцето ми. Но сега говорим за Брюж...

Един от най-красивите градове в Белгия, който е успял да запази своя средновековен облик. Историческата му част е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Има защо.

Градът се намира във фламандската част на Белгия, по-красивата част, каквото е всеобщото мнение. Аз не съм била в другата - френската част - но тук ми хареса. За краткия си едномесечен престой стигнах до две заключения: първо, никога не съм виждала такава "санитарно-музейна" обстановка и второ, това е една от държавите, в която, определелно не искам да живея. Защо? Защото всичко е толкова съвършено, лъскаво, организирано и чисто, че чак е нереално. Живях в една огромна къща, в селцето Вахтебеке (Wachtebeke), където се усещаше истинският белгийски дух. Никакви мигранти, само чистокръвни белгийци в естествения им ареал. В това селце всичко беше безумно чисто и подредено, улиците блестяха, градинките пред къщите впечатляваха с постиженията на ландшафния дизайн, навсякъде те гледат фигурки на джуджета и елфи. Толкова перфектно, че ме побиваха тръпки. И никакви хора. Празно и тихо. Сутрин, обед, вечер - празно. Хората се прибират към 6 от работа и се покриват в къщите си. Имаше един филм, "Къщата на восъка", където трима братя бяха избили цяло село и го бяха превърнали в музей на восъчни фигури, а восъчните фигури бяха самите избити жители. Тоя филм все едно беше сниман във Вахтебеке. Пълна тишина и от време на време виждаш някоя фигура до прозореца и се чудиш дали е жива или восъчно-обработена. Но това са си мои усещания. На вас може да ви допадне.

И още нещо - тази държава е скарана със слънцето. Там лято няма. Постоянно ръми и духа. Както казва сестрата на половинката ми, която живее там от 10 години: "Белгийците са наказани с това време." Но пак се отклонявам...

Брюж...не е от най-впечатляващите места, които съм виждала, но със сигурност е красив по свой особен начин.

Входът към стария град минава през запазените средновековни порти.

Вътрешността на стария град е като лабиринт от малки улички и сгради с красива фасада и назъбени покриви.

След кратка разходка се стига до сърцето на стария Брюж - площадът с камбанарията. Камбанарията (или Belfry) се извисява на 83м над площада и датира от 13 век. Отвътре не е особено впечатляваща, но пък гледката от върха е много красива.

Старият пазар с неоготическите сгради, които се издигат до него, е една от най-разпознаваемите гледки от Брюж.

Църквата Heilig-Bloedbasiliek е залепена за фасадата на Кметството и носи името си заради легендата, че тук се пази стъкленица с капки от кръвта на Исус, донесена след кръстоносен подох през 12 век.

А това е невероятната фасада на сградата на Кметството, която датира от 15 век. Изключителен представител на готическото изкуство.

Стигаме до бегинажът.

"Фламандските бегинажи са самостоятелни женски религиозни общности и техните жилищно-стопански комплекси са с по-либерални правила от реда в обикновените манастири." (Уикипедия)

Въпреки туристопотока, бегинажът е изключително тихо и спокойно място, особено през пролетта и лятото, когато всичко е зелено.

Белгия не се отличава с националната си кухня, но затова пък има уникален шоколад, който моментално заличава необходимостта от каквито и да е други кулинарни шедьоври. И аз налазих всичко шоколадово, което успях да намеря докато пътувах из страната.