Каньонинг
- Valeria Valeva
- Nov 3, 2016
- 2 min read
Каньонингът е едно от най-интересните преживявания, което определено вдига адреналина. Има различни видове каньонинг, които включват различни техники на придвижване. Но най-важното е да има наличен каньон с интересен маршрут за преминаване. Моят каньонинг не беше в България, а на остров Реюнион, където наличието на каньони, джунгли и водопади позволява да се практукуват всякакви екстремни водни спортове.

Та как премина всичко. Станахме в 6 часа сутринта, за да може към 8 да сме стигнали до началната точка, която беше една джунгла. Там се срещнахме с водача на групата, който ни раздаде екипировката. Нахлузихме неопрени, жилетки, еспадрили, каски, найлони и бяхме готови за приключение. Малко е неприятно в 8 сутринта, при 15 градуса, да се събличаш по бански и да обличаш леко влажни неопрени, но като нагазиш във водата забравяш за това. След като бяхме облечени, а GOPRO-то беше инсталирана на каската ми, се насочихме към първия водопад. Започна едно газене, после плуване, после пак газене - и ето го водопада. И сега какво? Ами пускаме се по водопада. Гледам надолу от една скала - височко ми изглежда, пускам няколко човека пред мен и наблюдавам какво се случва. Всички се спускат и изплуват, това е добър знак. Идва моят ред, затварям очи и се оставям на течението. Нищо не се усеща, освен губенето на гравитация и едно "пльос". Ееееее, много ми хареса, искам пак. Не се притеснявай, казва инструкторът, има още 5 водопада. Плуваме към брега и излизаме. Маршрутът продължава по ръба на скалите. Изкачваме се нагоре и по едно време инструкторът казва, от тази скала ще скачаме долу. Божке, по-високо е от водопада. Около 10 м. Поглеждам надолу отново, коленцата ми омекват, ама знам че колкото повече стоя и гледам, толкова повече не ми се скача. Затова затварям очи и се забивам като пирон. И това е много яко. И така....следващите няколко часа минаха през плуване, лазене, газене, пускане по водопад, скачане от скали, пак водопад, пак скали, докато накрая стигнахме до едно голямо езеро, от което се спускаше голям водопад, доста висок. Мисля си, ако и тук трябва да скачаме, после ще ме стържат от дъното. Тук обаче не се скача, тук маршрутът приключва. Излизаме, сваляме неопрените и пием ром за да се загреем. Всички сме много доволни, ще го направим пак.




Comments